Двойният удар на Ердоган
Преди 25 години при бомбен атентат в Анкара загина най-добрият разследващ журналист в историята на Турция - Угур Мумчу. Бомбата, която го умъртви, беше заложена под колата му от ислямистки терористи. Със своите вестникарски колонки и книги Мумчу се бореше против религиозния фанатизъм и корупцията, само че също и за свободата на турските медии. Негова е и следната мисъл: " Свободата на пресата в никакъв случай не е дар от страната ".
Мумчу е единствено един от многото публицисти, които са били убити в Турция, тъй като са се борили за истината. Сред тях има турски и кюрдски кореспонденти, коментатори, публицисти и блогъри, защитаващи правото на обществото да бъде осведомено. Тяхната орис не е по-различна от тази на доста други техни сътрудници в редица диктатури по света. Със своите следствия, изявления и мнения те рискуват живота и свободата си. Затова и не е изненадващо, че в този момент прокуратурата в Диарбекир в Югоизточен Анадол разпореди задържането на повече от 30 публицисти поради публикуването на сериозни информации в обществените мрежи. В Истанбул пък управляващите изследват дейностите на други 70 публицисти, поместили сериозни материали за турската военна интервенция в Сирия.
Националните интереси над всичко
Турският президент Реджеп Ердоган и неговото държавно управление обаче са уверени, че свободата на пресата е точно дар от страната. И доказателството за това идва не от кого да е, а от турския министър председател Бинали Йълдъръм. Той предложения представители на проправителствени медии, както и (доста изненадващо) няколко деликатно подбрани опозиционно настроени публицисти, с цел да им обясни " упованията " на държавното управление и държавното управление. Дневният ред на срещата се състоеше в това да им бъде напомнено, че имат " отговорност пред страната ", както и че би трябвало да работят за " националните ползи ". Автократът Ердоган настойчиво отхвърля да проумее, че публицистите не носят отговорност за отбраната на страната, само че пък държавата е виновна за отбраната на свободата на пресата.
На този декор може дълго да се разсъждава над въпроса за какво Ердоган се впуска в сирийската случка в Африн, мощно наподобяваща ходене по въже без осигурителна мрежа. Операцията " Маслинова клонка " може да се трансформира в бумеранг за Турция, в случай че страната си мисли, че със солови акции е способна да си обезпечи успокоение и ред по границите.
А за какво САЩ и Германия, известни като бранители на сирийските кюрди, сега си заравят главите в пясъка? Засега това си остава същинска мистерия. И Русия се крие зад банални изречения, вместо да изясни ясно и тъкмо за какво е изоставила сирийско-кюрдските бойци от Народните отряди за отбрана (YPG) в Сирия. Не е загадка, че YPG е военизираното крило на неразрешената в Турция Кюрдска работническа партия (ПКК), която е определяна от Европейски Съюз и Съединени американски щати като терористична организация. Само че (временният?) триумф в битката против така наречен " Ислямска страна " нямаше да е вероятен без присъединяване на отрядите на YPG.
Непрозрачният сътрудник на Турция
Сега Свободната сирийска армия е сътрудник на Турция в взаимната борба против сирийския деспот Башар Асад. Никой обаче не знае сигурно какъв коренен или даже терористичен капацитет крие тази изцяло непрозрачна организация. Какво ще се случи, когато кюрдите бъдат прогонени от Африн и Свободната сирийска армия поеме ръководството в този до момента относително миролюбив град и район? Едно нещо е несъмнено: че в Африн до момента десетки хиляди бежанци, да вземем за пример от Алепо, се усещаха на несъмнено място. Сега обаче се обрисува нова огромна бежанска вълна от Сирия към Турция. А това сигурно ще има последствия и за Европа.
От тази позиция таман Берлин би трябвало ясно да съобщи позицията си, вместо да се задоволява с безобидни предизвестия. Не на последно място и поради това, че както турската войска, по този начин и кюрдските Народни отряди за отбрана са " съдружници " на Запада, който ги е обучавал и въоръжавал. А оръжията немско произвеждане играят забележителна роля и за двете страни в този спор.
Виж всички публикации от Баха Гюнгьор-->
Мумчу е единствено един от многото публицисти, които са били убити в Турция, тъй като са се борили за истината. Сред тях има турски и кюрдски кореспонденти, коментатори, публицисти и блогъри, защитаващи правото на обществото да бъде осведомено. Тяхната орис не е по-различна от тази на доста други техни сътрудници в редица диктатури по света. Със своите следствия, изявления и мнения те рискуват живота и свободата си. Затова и не е изненадващо, че в този момент прокуратурата в Диарбекир в Югоизточен Анадол разпореди задържането на повече от 30 публицисти поради публикуването на сериозни информации в обществените мрежи. В Истанбул пък управляващите изследват дейностите на други 70 публицисти, поместили сериозни материали за турската военна интервенция в Сирия.
Националните интереси над всичко
Турският президент Реджеп Ердоган и неговото държавно управление обаче са уверени, че свободата на пресата е точно дар от страната. И доказателството за това идва не от кого да е, а от турския министър председател Бинали Йълдъръм. Той предложения представители на проправителствени медии, както и (доста изненадващо) няколко деликатно подбрани опозиционно настроени публицисти, с цел да им обясни " упованията " на държавното управление и държавното управление. Дневният ред на срещата се състоеше в това да им бъде напомнено, че имат " отговорност пред страната ", както и че би трябвало да работят за " националните ползи ". Автократът Ердоган настойчиво отхвърля да проумее, че публицистите не носят отговорност за отбраната на страната, само че пък държавата е виновна за отбраната на свободата на пресата.
На този декор може дълго да се разсъждава над въпроса за какво Ердоган се впуска в сирийската случка в Африн, мощно наподобяваща ходене по въже без осигурителна мрежа. Операцията " Маслинова клонка " може да се трансформира в бумеранг за Турция, в случай че страната си мисли, че със солови акции е способна да си обезпечи успокоение и ред по границите.
А за какво САЩ и Германия, известни като бранители на сирийските кюрди, сега си заравят главите в пясъка? Засега това си остава същинска мистерия. И Русия се крие зад банални изречения, вместо да изясни ясно и тъкмо за какво е изоставила сирийско-кюрдските бойци от Народните отряди за отбрана (YPG) в Сирия. Не е загадка, че YPG е военизираното крило на неразрешената в Турция Кюрдска работническа партия (ПКК), която е определяна от Европейски Съюз и Съединени американски щати като терористична организация. Само че (временният?) триумф в битката против така наречен " Ислямска страна " нямаше да е вероятен без присъединяване на отрядите на YPG.
Непрозрачният сътрудник на Турция
Сега Свободната сирийска армия е сътрудник на Турция в взаимната борба против сирийския деспот Башар Асад. Никой обаче не знае сигурно какъв коренен или даже терористичен капацитет крие тази изцяло непрозрачна организация. Какво ще се случи, когато кюрдите бъдат прогонени от Африн и Свободната сирийска армия поеме ръководството в този до момента относително миролюбив град и район? Едно нещо е несъмнено: че в Африн до момента десетки хиляди бежанци, да вземем за пример от Алепо, се усещаха на несъмнено място. Сега обаче се обрисува нова огромна бежанска вълна от Сирия към Турция. А това сигурно ще има последствия и за Европа.
От тази позиция таман Берлин би трябвало ясно да съобщи позицията си, вместо да се задоволява с безобидни предизвестия. Не на последно място и поради това, че както турската войска, по този начин и кюрдските Народни отряди за отбрана са " съдружници " на Запада, който ги е обучавал и въоръжавал. А оръжията немско произвеждане играят забележителна роля и за двете страни в този спор.
Виж всички публикации от Баха Гюнгьор-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ